Jul 8, 2007, 6:31 PM

Нощ

  Poetry
834 1 3
Така ми е звездно, самотно и нощно,
че чак ми се иска да тръгна сама,
да чувствам, че някъде не е тревожно,
че някъде има спектакъл в нощта.

И там ще съм бляскава, дива, неканена,
попила спокойния мирис на лято.
Ще бъда красива, а после забравяна
от всички приятели в темпо легато.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • не можеш да бъдеш забравена, не само заради това чудесно темпо...
  • харесва ми много,и леко ме натъжава това"..а после забравяна"...и на мен тази вечер ми е малко звездно,самотно и нощно..Поздрави gerrda
  • Сякаш може стихът да бъде продължен, но и така звучи страхотно! Леко!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...