Нощ под звездите
светлина неземна,
а всъщност има ли и земна светлина...?
И как оттук звездата е тъй дребна,
по-скоро древна,
голяма – по, от цялата Земя.
Нощ под звездите
и луната тук е по-голяма
от всичките безкрайни там звезди,
обсипани те всички по савана,
напомнящ ни за миналите дни.
Нощ под звездите,
звездите – тъй велики,
години хиляди им трябват за това...
... за да пристигнат светлините им безлики,
по-малки и от нашите лица.
Нощ под звездите
и просветна мракът
пак от лъчите хладни на звезда.
И светлина от нея още всеки чака,
макар угаснала отдавна да е тя!...
Нощ под звездите,
наистина е щастието – падаща звезда,
но не, да не е метеорът хладен,
да бъде истинска – угасваща в нощта...
© Борислав Ангелов All rights reserved.
