Нощен импулс
995
0
1
Сибирски студ, в лятна нощ.
Мрачен катарзис, в райска градина.
За миг си качен на небето,
после тежиш дълбоко в морето.
Искрици надежда очакваш.
Даже сам си ги пускаш.
Но вече и сам не вярваш.
Без глава напосоки се втурваш.
Отекват звуци на добро и зло.
Мислите ти са напукани от злоба.
Осезанието ти не е по-добро.
Самозалъгвайки се, че си объркан от бога.
Топлината ти остава,
щом отвътре не, отвън да намериш.
И тогава да запява -
пламъка на своята съвест да намериш.
© Дан Дан All rights reserved.
