Пристъпвам тихо във съня ти. Нощен силует.
Съдбовен трепет е въздишката резлива...
Танцувам своя чувствен волен пирует...
Във тялото ти безпределно се разливам...
И в приказно съзвучие със мен потръпваш
с най-искрената си отдаденост греховна...
Вълните ми на мощни тласъци поглъщаш
и струните създават мелодия върховна...
© Павлина Христова Петрова
***
Цикъл "Когато създаваме спомени..."
© Павлина Петрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
