Нощни етюди
НОЩНИ ЕТЮДИ
1.
Потрепва морно залезът с криле,
додето бавно го поглъща здрачът.
Светла нишка Луната преде,
сребърна мрежа заплита прозрачна.
Люлка ще върже в небесната вис,
с Вятъра ще се залюлеят.
Нека завиждат на порива чист!
Нека звездите от яд побледнеят!
В унес Луната плете ли, плете
и ето вече всичко е готово.
Но где е Вятърът, къде?
Празна се люлее люлката отново.
2.
Тихата нощ търка сънни очи,
сепната от вик тревожен.
Скръбна жена през полето върви
и оплаква живот невъзможен.
"Стига! - реката сърдито мълви.
Спри този плач безконечен.
Няма го момъка с рижи коси -
ти го пропъди далече, далече."
Чу ли, не чу ли тия слова,
мълком жената нагази
и уморена, отпусна глава
в буйните речни талази.
3.
Не си отивай още, нощ, недей!
Със утрото и той ще си замине.
За него хорската мълва бесней:
"цветя не никнат, откъдето мине."
Бил имал синове големи и жена.
Пък аз си имам само него.
Дори да ме разлюби - ще простя.
Повика ли ме - с него ще забегна.
Не ме упреквай, нощ, не ме жали -
достатъчно светът ще ме одумва.
И той, и ти си тръгвате, нали?
"Обич и вечност не се римуват."
© Мария Костова All rights reserved.
