Нощни размисли
Понякога не мога да заспя,
кръвта ми се превръща във мастило.
Нощта ми ... как ухае на липа
и стих..., за който още нямам сили.
Аз имам къща. Четири стени.
Едно легло. Колекция от чувства.
Простих ти най-големите вини,
но моят вик е ням. И ти не чуваш.
Смалявам се до някакъв рефрен.
В ръцете ти се моля да попадна.
И ти да искаш само мен! И мен!–
дори да трябва да преминем Ада.
Опитвам се до теб да допълзя
по бурята, по утрото, по мрака.
Когато се превърна във сълза,
дали ще разбереш, че съм те чакала?
Не знам. Но пак не мога да заспя.
И в ъгъла мечтите съм си свила.
Нощта ми как ухае на липа!
И стих, за който не намерих сила.
© Деница Гарелова All rights reserved.
