Feb 21, 2012, 1:44 PM

Нощта

  Poetry » Other
804 0 0

НОЩТА обхожда

тепсията на месечината

косачката пее

зад нея изящна парабола

от сребърни стружки

ще ги видите в калдъръма на Млечния път

проблясват в ирисите на пилота

плетат гнездо за гларуси

поетите – стръкове от лунната морава

 

сигурно затова ни наричат

паднали от луната.


©Автор: ДИАНА ЯНКОВА ПАВЛОВА

(Из "Синкопите на луната", 2011)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...