Нощта без теб пустиня е безкрайна.
Оазис тих е този стих.
От него пих аз до забрава,
но жаждата си пак не утолих.
Нощта без теб пустиня е безкрайна.
Далечен океан е утринта.
От себе си не мога да избягам
и от лъчите жарки на страстта.
Нощта без теб пустиня е безкрайна.
Оазис тих е този стих.
Обичам те и истински ти вярвам,
защото аз чрез теб се преоткрих.
© Росица All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
