Нощта не си личи по утринта
Започва чуден ден! Да пееш просто!
Събуждат ме с целувки и закусвам.
Довечера поканили сме гости.
Голям купон от сутринта предчувствам.
На паркинга – колата ми обрана!
Но няма как, на работа ще ида.
И пренебрегнал всякаква забрана,
във трафика се пускам – невалиден.
Глобяват ме за превишена скорост.
Във службата пък "шапката ми скриват":
съгласно разпореждане „отгоре”
от първи бройката ми се закрива.
Натрясквам се от мъка. До припадък.
Към полунощ решавам да си ходя.
Бе, що така? Асфалтът не е гладък!
Измислили са някой нова мода.
На ъгъла сношавам се със стълба
и после дълго лампата се клати.
През зимата нощта е страшно дълга
и сякаш няма съмване!... Егати!..
В засада моята с тиган ме чака.
Замах и...рухвам възнак във антрето.
Приритвам конвулсивно с двата крака.
Забравил съм да прибера детето!!!
Лежа безмълвен, неподвижен - също.
Край мене стъпки се разхождат...
Да се завърнеш в бащината къща,
луната на небето щом захожда!...
Ще ме изпратят с вяло „Бог да прòсти!”
и няма вече слънцето да видя...
А имах си мечта!... И тя бе проста –
с усмивка от света да си отида!...
© Роберт All rights reserved.
Поздрави, Роби!