Нощта не стига да те изсънувам.
Денят е малък, за да те създам!
Да беше огън - щях да те изпия!
Да беше хляб - да те раздам!
Но ти какво си? Нямам обяснение!
Родила се от непорочното мечта?
Монах ще стана и на поклонение
ще идвам все пред твойта красота!
© Божидар Георгиев All rights reserved.
Чувствителни създания сме, какво да се прави. 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
