Носталгично
Мирише ми на дом и виждам баба,
превита над котлето от бакър,
ръката с тънки жилчици и слаба,
в очи сълзящи, погледът добър.
Припява качамакът, там в котлето
и споменът е жив, незамъглен,
и детството зад ъгъла е. Ето,
нощта е нощ, денят е просто ден.
Цвърчат яйцата песничка приспивна
в окадения от дима тиган...
По кой ли път животът, бабо, кривна,
защо ти пусна малката ми длан?
Сега ме мами не една посока –
за обич, за политане, за хлеб...
Пораснах – недостатъчно висока,
до детството да стигна... И до теб..
© Надежда Ангелова All rights reserved.
