Пред пианото, вперила пръсти,
свирих ноти за теб.
В стаята тиха бяхме -
аз, ти и лунният сонет.
Като фойерверк над града
се разлива музиката от ръцете ни.
От прозореца пригласят ни чучулиги.
Кратко вълшебство и орлови криле.
Капка по капка песните пиех,
на тебе, любими, глътка дарих,
за да литнем двама в простора,
като вплели крила два гълъба бели.
© Светлана Талева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
