Душата ми безплътна
за твоята плът
бленува с нова жажда.
Желанието смътно
отдавна гъделичка мисълта.
Знаците крайпътни
сочат към греха.
Времето минава
и Животът тяло подарява
на Смъртта.
Мила, подари ми своето тяло,
нека нов живот дадем
на своите грехове.
Разчупù представата за цяло,
както стори с моето сърце...
© Серафим All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
