Душата ми безплътна
за твоята плът
бленува с нова жажда.
Желанието смътно
отдавна гъделичка мисълта.
Знаците крайпътни
сочат към греха.
Времето минава
и Животът тяло подарява
на Смъртта.
Мила, подари ми своето тяло,
нека нов живот дадем
на своите грехове.
Разчупù представата за цяло,
както стори с моето сърце...
© Серафим All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
