Новата квартира
Новата квартира беше малка,
изпълнена с любов...
Не толкова епична,
овладяна,
не изкуствена, лирична
Новата квартира беше стон.
Неистов и нечакан,
като неканен гост,
обелваше си думите една след друга
и повече не можеше да иска...
Тя новата квартира беше истински фантом.
И там прекрасните и ласки аз опитвах
и уморените очи подсказваха за истинска любов.
Във стаята добре опитомена,
откривах аз последния си дъх
и там живота връща свойта сила,
със изумрудените си очи,
дъждът е летен смисъл,
когато в мен вирееш ти
© Синьо момиче All rights reserved.
