Нови очи
С годините чертаем хоризонти.
Велики, бляскави с височини.
Победите ни никому ненужни,
бележим с празници дори.
Горчивото, каляващо наследство
през хладни срещи разделя ни с тъга.
След дирите на мимолетното ни детство,
очакваме подадена ръка.
Вчерашни, днешни, облечени в бяло...
Дъждовни очи изтриваме в смях.
Старостта ни решена, кармично и вяло
граници сваля, превърнати в прах.
Възрастта ни е вече с друга усмивка
и с нови очи странностите следи.
Под печат от бръчици деликатно, прикрити
разтваряме поривисто душите с нови мечти.
Успех е, че още ни има и дишаме.
Че сутрин прегръщаме любими лица.
Животът е празник, дори и да сричаме
злощастните мигове на нашите лета.
© Валя Сотирова All rights reserved.
