Когато здрачът падне и самотата легне връз посърналата гръд...
Тогава сякаш някак потъваме във земна твърд!
Но нейде пак звезда изгрява над падналия небосвод
и усещаме, че живи сме, и усещаме те теб, живот...
Какво ли не сполита ни, с какво ли не се бием...
С кого ли не залитаме, кого ли не мъстим...
... животът тъй многообразен е, в това е чарът му, нали?
И ето, вкопчваме се пак, и ето искаме те пак...
... и ето здрачът изгрев ще е - тайнствен знак!
© Магда All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
