Mar 13, 2010, 1:11 PM

Новородени

  Poetry » Other
821 0 1

 

Новородени

 

 

Високо горе, там, на връх Балкана,

задъхани,  зората ни настигна.

И беше тихо, бяло сред хармана

от облаци, но  слънцето изригна,

 

и вятърът внезапно ни прониза

с предчувствие за обич и тъга...

Мъглата допълзя и ни облиза,

новородени в цветната  дъга.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...