Nov 12, 2025, 6:10 AM

Някаква градинска Ева

138 0 0

Захвърли златния венец

градинката – смирена, глуха

под снощния студен ветрец,

вилнял из нея за разтуха.

 

Какво ли пък му причини,

че тъй жестоко я наказа?

Защо не му се подчини

и красотата си показа?

 

А борът даже не го спря,

когато вихърът зъл плъпна,

над нея клони не простря –

от страх навярно се отдръпна.

 

И вятърът с жестока длан

премина, бръснещ, над цветята.

Сега край пустия фонтан

царят студът и грозотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Есенно преображение 🇧🇬

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…
Пейо Яворов, „Теменуги“
Жълти минзухари,
сгушени под бора. ...
209 1 2

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...