Някога
Някога
А имаше време, когато
сълзите й бяха елмаз,
косата й - бляскаво злато.
Тъй влюбен във нея бях аз.
© Петър Варчев All rights reserved.
Някога
А имаше време, когато
сълзите й бяха елмаз,
косата й - бляскаво злато.
Тъй влюбен във нея бях аз.
© Петър Варчев All rights reserved.


argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...