Sep 17, 2008, 9:26 AM

Някой ден...

  Poetry » Love
946 0 21
              Някой ден...

От тъжните необичани празници
на всичките мои Любови,
тръгвам си с последното "Сбогом!"
рушаща пътеки, мостове!...

И някой ден... ако се върна...
с последното Слънце или Луна,
пак с обич ще те прегърна
и докосна без капка вина!...

Приюти ме... когато съм морна...
с нежен лъч светлина,
от мене очи не отвръщай -
аз пак ще съм твоя жена!...







Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...