Sep 17, 2008, 9:26 AM

Някой ден...

  Poetry » Love
945 0 21
              Някой ден...

От тъжните необичани празници
на всичките мои Любови,
тръгвам си с последното "Сбогом!"
рушаща пътеки, мостове!...

И някой ден... ако се върна...
с последното Слънце или Луна,
пак с обич ще те прегърна
и докосна без капка вина!...

Приюти ме... когато съм морна...
с нежен лъч светлина,
от мене очи не отвръщай -
аз пак ще съм твоя жена!...







Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...