Oct 26, 2008, 1:57 PM

някъде

1.2K 0 11

 

 

 

 груби са

 

развенчаните митове

 

откъдето изгряват звезди

 

звезди не изгряват

 

от  случайни небета

 

сълзи

 

се изпомпват

 

за бъдещи спомени

 

за прегърнато утре

 

от безлюдни морета

 

мълви

 

тази част неизпитана

 

откъдето загасват

 

мечти

 

и трепти

 

всеки къс на пространството

 

там където

 

всеки зов

 

непристигнал

 

боли

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...