gerrda (Геновева Христова)
18 408

Mar 8, 2010, 2:48 PM

Няма да мога

Poetry

1K 0 20

умрях

не личи ли

вече съм сянка

още няколко шепи

разкъсани дни

и няма да мога

да се раждам

без скръб

без очи

и без път

без тревога

още малко небе

без звезди

и да мръзна до теб

просто няма да мога

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gerrda (Геновева Христова)

мерси

2010-03-15T22:43:02+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Много силно откровение!
Поздравления за този до болка парещ стих!

2010-03-13T20:36:01+02:00
yotovava (Валентина Йотова)

Харесах. Поздрави.

2010-03-13T20:32:42+02:00
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

мога да подскажа: "защо, защо?! какво не ми достига, за да разбера и аз, за да усетя и аз този стих?!"

и пак подсказка: обикновено отговорът е - дълбочина

Обичам да помагам.

2010-03-13T20:24:51+02:00
gerrda (Геновева Христова)

драго ми е да ви видя

Myazez (Василенна Василева), питаш ли нещо?

2010-03-13T20:17:29+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0