Няма и как...
И какво от това, че си толкова хубава,
щом в дъжда ме остави пиян?
Разтопиха се капките в локвите глупаво,
и вечерях сълзи. С диагнозата: – „Сам”!
Не променям дори и парченце от себе си –
не разбирай такива неща,
като нова кола или маркови дрехи!
Не разменям душа за душа.
Аз съм горд и макар че това ти е смешно,
няма как да се правя на друг,
само питам защо ти, от хиляди грешни,
точно мен ме избра за съпруг.
Този дъжд се ядоса, обиден и нервен,
и превърна се в истински сняг,
но и той нищо в мене сега не променя.
Невъзможно е! Няма и как...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
