May 25, 2013, 5:19 PM

Няма ли

  Poetry » Other
569 0 0

Боже! Колко ме боли!

Гневът отвътре ме разкъсва!

Като куче на синджир,

срещу света навън ме насъсква!

Няма ли край това изпитание?

Няма ли за мене мир?

Защо ми изпрати наказание?

О, Боже! Няма ли за мене прошка?

А за душата ми покой?

Моля те, гнева ми успокой!

И, нека се порадвам на спокойни дни и нощи!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...