Nov 23, 2017, 1:12 AM

Няма зелена светлина

  Poetry
450 1 1

Няма истина която
да ми налее тишина.
Господстваща е днес лъжата
и определяща е тя.

 

Оста на много интереси.
Около нея се върти
съвременното мракобесие.
Руши надежди и мечти.

 

С нея лесно се привиква
и става постоянен път.
Не се нуждае от молитва.
Най-близък родственник - грехът!

 

Лъжата е като камбана,
след случването си, кънти.
Другува винаги с измама
и много често не личи.

 

Дори лекуват ни със нея -
по няколко, три пъти в ден.
За истината днес копнея,
но светофарът е червен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...