Mar 19, 2021, 9:24 AM  

Нямам нужда от господар 

  Poetry » Phylosophy
865 7 11

Пораснах, колкото сто прашинки прах.

Когато слънцето тихо покълваше.

В началото имах човешкия страх

да останеш сам със себе си и дълго

говорих, но от това спрях да чувам.

Любовта ли е изгубената земя?

Намеря ли я, ще стане ли чудо?

Надеждата се съгласи и зажумя.

Да – и в грешните стъпки търсих, но Бог

ми е свидетел, че вървях само натам.

В градината на Ева влязох боса.

Като прислужницата на изгубен храм.

Намерих най-малката моя слабост.

Ти ли я превръщаш в добро?! Благодаря!

Замръкналите в сърцето благости  

са повече, отколкото мога да даря…

… Слънцето пие дъжд на едри кaпки.

Събирам най-жадните му лъчи за цяр.

За любовта, носеща радост и скръб.

Тя е в мен и нямам нужда от господар!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за подкрепата! Дани, предизвикателството беше интересно - благодаря и на теб, защото темата предизвика в мен полезни размисли!
  • Благодаря, Таня
  • Гласувам с удоволствие!
    Браво!
  • Юри, Деа и Марко - радвам се на думите и благодаря!
  • Харесах !
  • Много хубаво! Успех!
  • Успех, Краси! 😊
  • Наде, Вили, Виктория, благодаря ви за думите!
  • Успех!
  • Краси, хареса ми идеята на стиха ти. Когато успееш да превърнеш поне една своя слабост в добро, когато целия си любов, милост и състрадание, тогава си сам на себе си господар! Поздравления и успех!
  • Успех, Красе!
Random works
: ??:??