С бръснарско ножче
ще изрежа всеки ъгъл
на моята наивност
и всеки къс разочарование.
Ще отхапя и спомена,
болящ около дланите.
Със сол ще разтривам
бедрата си, да забравят
да си пожелават първи,
ще обеля устните си,
а косите ще отрежа,
за да не ме познае никой...
(ако си отидеш)
© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
