Обедна почивка
Обедна почивка
На гърлото ми къшей хляб заседна.
Присви се гръд и задуших се от вина.
Аз бях облечена и чиста, и преяла,
а то ме гледаше – от другата страна.
А то! Бе мъничко и босо, и наивно!
И всеки пъдеше го, за да може да изчезне.
За да изчезне и за да не пречи
на този грохот от преживящи уста.
Добре, че беше лято и бе босо.
И бе щастливо – нищо, че остана сам-само!
Навярно трижди по-студени
гладни зими бе надживяло.
За да умее да се смее то!
И аз какво направих, мислите?
Понечих в миг да го догоня!
Да го догоня, може би за да му дам.
От онзи къшей, който ми приседна!
От мойта болна съвест, от страха ми.
Да дам, а може би и да получа!
Да дам за нещо вече случило се!
Сякаш подхвърлям кокал на бездомно куче.
Изтичах, спрях и се огледах.
Премина някаква кола.
Надигна облак пепел и отмина.
И нямаше от него и следа...
© Просто Някой All rights reserved.
