Обещай ми, Листо
Ти така ли падна на рамото ми -
заблуден от пиянстване лист,
с колко шапки и шалове си танцувал
преди вятърът мен да намери...
Не посегна ли малко на егото ми -
че изглеждаш ми езерно чист,
като дъжд непорочен, земя нецелувал
и като други разни химери...
И защо, нахално вплетен в косите ми,
те обичам почти като песен,
чувствам, сякаш съм неповторимо особена,
а отстрани вероятно съм смешна...
Да не би `щото в злато обагряш очите ми
с този цвят на разцъфнала есен,
в който ценна съм от върха чак до корена
и се рея любимо-безгрешна...
А при мен ще останеш ли, Обич, и зимата,
щом снегът ме погледне студено
с наредени в огърлица снежни кристали -
бял Декември, Януари, Февруари...
Ще ми бъдеш ли огъня за камината,
спомен скъп от дърво във зелено
и от танц с ветрове, на ревера ми спряли...
Ще ми бъдеш ли в сърцето хербарий...
© Люсил All rights reserved.
