Ти така ли падна на рамото ми -
заблуден от пиянстване лист,
с колко шапки и шалове си танцувал
преди вятърът мен да намери...
Не посегна ли малко на егото ми -
че изглеждаш ми езерно чист,
като дъжд непорочен, земя нецелувал
и като други разни химери...
И защо, нахално вплетен в косите ми,
те обичам почти като песен,
чувствам, сякаш съм неповторимо особена,
а отстрани вероятно съм смешна... ...