Обич
Малка съм – като цветенце в Рила,
като птиче немирно сърце,
а мечтая, жадувам, копнея
върхове, върхове, върхове…
Нежна съм – като пух на глухарче,
като късче лазурно небе,
а сънувам и вечно се гоня
с ветрове, ветрове, ветрове…
Когато от вихри отнесена
душата ми над бездна се спре,
от ръба на света ще погледна,
смирено ще сведа рамене
и безмълвна ще бъда, Родино,
ще подгъна пред теб колене…
Вдъхновено от великолепните фотографии на Евгени Динев -
http://seen.evgenidinev.com/peaks_in_flames/
© Росица Танчева All rights reserved.
