Обич към живота...
Бог е в теб и ти си в Бог -
объркан и безмилостен, жесток.
Така живееш, мразиш и обичаш,
така научил си се клетви да изричаш.
Да бъдеш себе си и някой друг.
Да можеш да живееш - някъде и тук.
Да си мислиш, че животът е чудесен
и да разбереш, че всъщност не е лесен.
Да се научиш да живееш в страх.
Да кажеш: "Аз съм друг, не съм какъвто бях".
Да можеш дни самотни да прекарваш.
Да знаеш на кого и как да вярваш.
Да вярваш и в това, което знаеш, че не съществува.
Да можеш да посрещаш топло и да се сбогуваш.
Да търсиш сам във себе си опората,
да мислиш и да можеш да познаваш хората.
Да бъдеш мил, добър и щедър.
Да плачеш, но да можеш да си ведър.
Животи никога да не разбиваш,
да можеш да забравяш и откриваш.
Да бъдеш състрадателен, да не нараняваш.
Да можеш да обичаш, вярваш и прощаваш.
Да правиш разлика между година, месец, век.
Да бъдеш себе си - тогава си човек!!!
Да знаеш що е грешка и порок,
защото Бог е в теб и ти си в Бог!
объркан и безмилостен, жесток.
Така живееш, мразиш и обичаш,
така научил си се клетви да изричаш.
Да бъдеш себе си и някой друг.
Да можеш да живееш - някъде и тук.
Да си мислиш, че животът е чудесен
и да разбереш, че всъщност не е лесен.
Да се научиш да живееш в страх.
Да кажеш: "Аз съм друг, не съм какъвто бях".
Да можеш дни самотни да прекарваш.
Да знаеш на кого и как да вярваш.
Да вярваш и в това, което знаеш, че не съществува.
Да можеш да посрещаш топло и да се сбогуваш.
Да търсиш сам във себе си опората,
да мислиш и да можеш да познаваш хората.
Да бъдеш мил, добър и щедър.
Да плачеш, но да можеш да си ведър.
Животи никога да не разбиваш,
да можеш да забравяш и откриваш.
Да бъдеш състрадателен, да не нараняваш.
Да можеш да обичаш, вярваш и прощаваш.
Да правиш разлика между година, месец, век.
Да бъдеш себе си - тогава си човек!!!
Да знаеш що е грешка и порок,
защото Бог е в теб и ти си в Бог!
© Петя Терзийска All rights reserved.
