Не пиша нищо ново, знам.
Редовните слова познати.
И в любовта, до болка прям,
използвам същите похвати.
Не е в мен нова любовта.
Как в думи нови да обличам
и чувствата, и радостта?
Ти знаеш откога обичам.
Обичам те...
Със твърдост на скала.
Със порив буен на река.
Със необятност на небе...
И като тях и любовта
не се променя. Все така...
До смърт е в моето сърце.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
