Обичам Шопен
Шопен обичам. Нежните поети.
Стихът стои като изваян.
Листото, залезът, щурчето.
Тревата окосена ляга.
И ведрия небесен свод,
дървото в есенна позлата.
И съвършенството на Бог
в творението му - жената.
Но поетичният декор
проскърцва някак си наивно.
И позлатената ръжда
отдавна вече е изгнила.
И как ли тежкия товар
от раменете ми да смъкне.
Дими и стене покрай мене
огромен океан човешка мъка.
И обгорените поля
и пустотата във душата.
Поезия! Та тя е тук
"коварство в служба на лъжата".
И все по-ярко грее слънцето,
което в мене и над мене свети.
и става ризата ми ризница.
И ненавиждам нежните поети.
Шопен обичам.
© Петър All rights reserved.
