Обичам те
до края на немирната си кръв!
(Пред портите на твоя дом навярно
е хвърлил някой пъпната ми връв...)
Горят в сърцето еньовски огньове -
вдига се димът до небесата!
Аз цял живот така ще те обичам -
сякаш си последен на земята!
В очите ми изгряла е Вселена
(а само ти изпълваш моя взор).
Обичам те от себе си по-силно!
От въздуха! От синия простор!
От две ръце криле ще ти направя,
от две сълзи море ще потече -
безпътен няма как да те оставя!
Ще стигнеш ти до моето сърце...
И твоят дом завинаги ще свети
огрян от най-желаната любов!
За толкова отдадено обичане
дано и ти най-после си готов...
© Васка Мадарова All rights reserved.
