Обичам те, Българийо – похулвана, отричана,
разкъсвана, ограбвана от чужди и от свои!
Посрамвана, обиждана и как ли не наричана,
но знаеща да ражда във трудности герои.
Обичам те, омайнице – рисувана, възпявана,
пленяваща до приказност с неземна красота!
Разпъвана, предавана, до смърт изпепелявана,
но моя ненагледна, единствена страна.
Където и да скитам, при тебе ще се връщам
да вдишвам аромата на родните земи.
Тук всичко ми е мило. В душата си прегръщам
труда и благослова на нашите бащи.