Обичам те в неделя
Събуждам се в зори опасно кисел —
на риба съм, а още нямам стръв.
И заради таз жестока мисъл
светът ми крив и гледам го на кръв.
В леглото ти поднасяш ми кафето,
и гледаш ме с усмихнати очи.
Един буркан ми тикаш във ръцете —
какво да видя: пълен с скакалци!...
И торен червей си събрала доста.
Отде си ги изровила, не знам...
Поисках в миг да те целуна просто!...
Но сдържам се, защото ме е срам...
С "Наслука!" и целувка ме провождаш
и дълго чувам нежния ти глас.
Приятен гъдел в мене се разхожда:
отдавна любовта живее в нас!...
Когато привечер унил се връщам,
нахранил рибите без никаква файда,
позорът в празник ти превръщаш -
не мога туй въобще да разбера?
Не е за вярване, но туй се случва -
усмихната посрещаш ме! С любов!...
Без думичка на упрек да получа...
А идвам си от ялов риболов!...
То... не, че ...нещо...но като се връщах...
пред портата май мернах нечий гръб?...
Но ти така ме страстно запрегръща -
като герой, а не като карък!...
Е, туй сега на ум да си го слагам,
не иде някак, просто не върви?...
Край вира пак в неделя ще залягам...
Дано тогава пък ми провърви!
Салатката на масата ни чака.
И чашки две — за тебе и за мен.
Ще поседим щастливи с теб във мрака
във края на един прекрасен ден.
Обичам те, най-вече във неделя —
особено след ялов риболов!
Съкровище си! Как ли те намерих?
А бе - като по филмите любов!...
© Роберт All rights reserved.
