Обичам те понякога
Обичам те понякога.
Друг път обичам те и повече.
Обичам те всякога и всякаква.
Обичам те! Обичам те!
Обичам те, по дяволите!
Обичам те по камъните,
по тревите, по небето.
Обичам те по всяко време.
По домашни чехли те обичам,
по нощница и ролки.
Обичам те по снимките, по разказите...
Обичам те по улицата,
по отбивките, по ъглите.
Обичам те по мъжки и по детски.
По-късно нощем те обичам.
По-дълго есента обичам.
По-страстно сутрин те обичам.
Обичам те по пясъка, по пода.
Повратно те обичам.
Понятно те обичам.
Обичам те по силите си и извън тях.
Подпалвам се от помисли
по това, че те обичам.
Обичам те последно по начина,
по който обича се понякога.
Обичам те понякога.
Обичам те понякога.
Обичам те понякога.
Обичам те понякога.
Обичам те понякога.
Ако го повторя по хиляда пъти,
няма ли да значи, че просто
те обичам всякога?
© Мариян All rights reserved.
Значи сме имали сходни асоциации при стихоплетстването. А любовта вече съм я нарисувал и си я имам 
