Защото огнен дъх е любовта,
в посоката на севера изстивам.
Не искам да е зимна мисълта,
а пролетен килим да ти постилам.
Жена-дете и горско цвете, ти,
на юга носиш хоризонта зноен.
Вселяваш само весели мечти
и ме обливаш с топъл дъжд пороен.
До теб застанал, оживявам аз
в лъча първак на изгрева забързан.
Отеква в мен неземния ти глас,
а щастието е небесен бързей. ...