Обичам този тръпен свят,
бил млад той, хубав, стар и грозен,
че аз от чувства съм излят
във мирни дни и век тревожен.
Обичам туй поле във цвят
и тези планини огромни!
Дори далеч да съм от тях,
водата тяхна ще ме помни.
Обичам утринната свеж,
денят ми слънчев под асмата
и сянката на тих вървеж
на есента ми благодатна.
Обичам всеки път това
вълшебие непостижимо
и невъзможно със слова
да изразя, че днес го има.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
позитив