Обичаш ли ме?
Чувствам се така объркан
и далече от реалноста.
Чувствам, че ще се побъркам
и, че вечно нещо бъркам,
и безгрешен пак греша.
И не зная що ме мъчи,
нито болката каква е?
Само чувство в мене тъжно
ме преследва неотлъчно,
въпреки, че те желая...
Обичам те, ще ти го кажа,
но дали ще трепнеш ти
мъката си щом разкажа?
Ще ме разбереш ли даже
и дали ще ми простиш?
Че обичам те до болка,
а не спирам да тъжа,
да те разбера не мога,
но не ще отроня сбогом...
Ти си моята душа!
Пулсът в моето сърце
и кръвта в мойте вени,
усмивката на моето лице,
топлината в моите ръце
и мечтите мои споделени...
© Марто All rights reserved.
