Понякога се връщам в спомените си при теб,
понякога за малко се разплаквам.
Обикнах те като невръстно мъничко дете,
което сгушва се в прегръдките ми плахо.
Заспиваше в ръцете ми така красиво,
а аз те гледах дълго, знаех, че сънуваш мен
и често случваше се да те милвам
и бдя над теб в покоя сътворен.
Превърнах те във личен празник, даже в песен,
разкрих ти нови необятни светове,
но моят път навярно се оказа грешен,
не те обикнах като мъж, обикнах те като дете.