Обикновена песничка за любовта
Красива си. Нощта е къса.
В притихващия ти овал
отекват взрив и земетръси.
Без тебе как ли съм живял?
Забравям име и посока,
и лутам се - врабче в калта,
озъртащо се на подскоци
за някоя трошичка хляб.
Ти ме разгръщаш като книга.
И всичко си прочела в мен.
Но тази близост не достига
да бъда цял и съвършен.
А времето ни галопира
и в неотложния му бяг
не знам дали ще акостирам
на някой благодатен бряг.
Постой до мен. Като икона.
До утре. И за много дни.
Аз не умея да се моля.
Ала докрая остани.
© Слави Тодоров All rights reserved.
