Jun 17, 2022, 11:01 PM

Обикновена песничка за любовта 

  Poetry » Love
676 3 6

Красива си. Нощта е къса.
В притихващия ти овал
отекват взрив и земетръси.
Без тебе как ли съм живял?

 

Забравям име и посока,
и лутам се - врабче в калта,
озъртащо се на подскоци

за някоя трошичка хляб.

 

Ти ме разгръщаш като книга.
И всичко си прочела в мен.
Но тази близост не достига
да бъда цял и съвършен.

 

А времето ни галопира
и в неотложния му бяг
не знам дали ще акостирам
на някой благодатен бряг.

 

Постой до мен. Като икона.
До утре. И за много дни.
Аз не умея да се моля.
Ала докрая остани.

© Слави Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??