Обикновена рисунка номер 32. За прекрасната Родопа планина е...И за един спомен-също!
Ефирът буден е…
Трепти със всеки удар
на Сърцето,
което сякаш пее…
То обича!
Родопа – Вечната,
разляла е под мен
един зелен Простор,
който на прекрасното Небе прилича…
Оставам с вятърни криле
над Нея!
Б.Калинов
12.12.2011г
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
