Обиколила съм душата ти
Към душата ти тръгнах още по тъмно.
Катерих планини и склонове стръмни,
цопах през локви, блата и морета.
Срещах момичета, срещах момчета.
Спъвах се в пръчки, оплитах се в тръни,
но за миг не помислих назад да се върна.
Крачех уверено, тежко и мъдро.
Поела съм риска, макар безразсъдно!
Плаках на острови, смях се в горите,
но не смачках онази надежда в гърдите.
Луната ми правеше бяла пътека.
Дълго се лутах. Не потърсих утеха.
Не мигнах за миг. Но ето, че съмна!
Привикнала с тъмното, това ме обърка.
"Къде си?"- ми шепнеше глас от отвъдното...
Била съм в душата ти и съм достигнала дъното!
