ОБЛЯКОХ СЕ С ТВОЯТА ПЕСЕН
Облякох се с твоята песен!
Гласът ти, тъй ведър и чист,
в очите ми слънце донесе,
в душата ми - устрем лъчист.
Ти с обич от моята болка
създаде прекрасен рефрен,
и знаеш ли, знаеш ли колко
вселени изгряха във мен!?
Защото най-мъдро живеем
тогава, когато боли,
и само тогава се пеят
най-истински песни. Нали!?
© Христина Радомирова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
