Обречени... (на Левски!)
Kакво да празнуваме... (днес),
смърт? – пред раждане-вечност...
Когато златокосо докосна те животът,
ти знаеше ли как синеоко ще умреш???...
За своята родина, побледняла
от чужди изстрели и посегателства.
А за народа си злочест, но устремен –
и тъпкан, но изправял се в тъгата си !?
Не сме достойни да сме твои братя,
баща си на дръгливо племе... Днес
сега Народът чества твойта Смърт –
така по навик, без вътрешни разпятия!
........................
И цвете аз не мога да откъсна,
за да го положа пред каменното ти лице,
убийство е – не е достойно дело.
Но бих ти дала своето сърце...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
