Опитвайки се мене да забравиш,
(макар и да е ужким от неволя)
дано си се научила да "правиш" ,
а не да си във ступор на глаголите.
Дано си съумяла да се влюбиш
тъй истински, че другия да вярва,
а който и, каквото да загубиш,
напразно в теб да спрат да се надяват.
Дори да се усмихваш на тъгата ми
или да ме презираш във яда си,
недей самонадеяно да смяташ,
че лесно ще ме смаже моя кръст. ...