Душата ми, от обич побеляла –
снежинка крехка в мъжката ти длан.
Поискаш ли, за тебе ще е цяла.
Стопи ли се, ще стане океан.
Копнея те, когато си далече,
а щом си с мен, те търся в някой друг.
И няма мир в сърцето ми обречено,
и няма мост, ни проход, нито друм,
които да ме изведат на светло –
да кротне умореният ми дух...
Зачевам обич, за да я пометна.
И тръгвам пак –
без зрение, без слух.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
