Душата ми, от обич побеляла –
снежинка крехка в мъжката ти длан.
Поискаш ли, за тебе ще е цяла.
Стопи ли се, ще стане океан.
Копнея те, когато си далече,
а щом си с мен, те търся в някой друг.
И няма мир в сърцето ми обречено,
и няма мост, ни проход, нито друм,
които да ме изведат на светло –
да кротне умореният ми дух...
Зачевам обич, за да я пометна.
И тръгвам пак –
без зрение, без слух.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
