Обсебване
Обсебване
Отивам си... така е по-добре,
болеше ме от бяла самота,
сега боли... от твойте цветове,
от истината, че си другиму жена...
Усещаш ли тревогата, страха... Тъй тихо е...,
треперещите пръсти по клавишите
забързани да стигнат мойте стихове,
тъй нужни ти за следващото вдишване...
Това е нищо, капчица живот...,
не ми е нужна, искам свободата ти,
да виждаш мен във всеки следващ ход,
да е безвластна, даже и съдбата ти...
Тогава ще пристъпя в твоя сън,
ще го обсебя с вкус на ягодов пелин,
ще го изпиеш бавно и мъчително, до дъно
и ще помолиш утрото... да съм ЕДИН...
© Петър Трифонов All rights reserved.
