Mar 24, 2009, 3:11 PM

„Обяснително"

  Poetry
962 0 0

 
Утрото не е това, което беше -    (всъщност будя се във тъмнина)
бодеше във ушите тази песен.     (и мълчанието също е жестоко)
Есен, долетяла в цветна пролет, (тук са зимните окапали листа)
полета безкрил е най-доброто.    (от вятъра повдигнати високо)
 
Горещата ми сянка танцува,        (тъжен съм в безсилието)
целува страстно небесата.            (тъжен, и самотен в дълбините)
Съдбата в очакване ридае,           (няма я, живея в битието)
гадае по дъгата мъждукаща.       (със звезда във висините)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...